Лилия София Попганчева: Oтношенията родители и деца са в криза, ако и преди карантината са били в криза

През времето, в което децата са на детска градина или на училище, а родителите – на работа, големите и малките са разделени. Не е така във времето на изолация, когато всички са заедно, и в което се намира не само българинът. За някои семейства това е възможност за сближаване и дори за подобряване на отношенията. В други обаче напрежението ескалира и се стига до скандали, дори до по-лоши сценарии. Как е правилно да постъпват родителите, когато са изнервени и често си изкарват яда върху децата? Лилия София Попганчева отговаря на едни от толкова наболелите въпроси, засягащи спокойствието на родители и деца. Тя е групов аналитик, умствен треньор (mental coach), консултант-психолог на свободна практика и ко-водещ на семинарите „План да бъда” на Фондация „Мога сам”. Специалистката е обучена в психодрама метод (НБУ), групова анализа (Виенски университет „Зигмунд Фройд”), метода Soul Detective Work (енергийна психотерапия), mental game coaching (спортна психология, Peak Performance Sports.

В криза ли са отношенията между родители и деца?

В криза са отношенията, когато и преди карантината са били в криза. Това, което се случва, когато има по-продължително от привичното общуване, е да се задълбочават проблемите, които са останали неразрешени. Замитането под килима не работи, когато нямаме варианта да затворим вратата зад гърба си и да отидем на работа, на гости или на планина, когато нямаме варианта да оставим децата на училищна институция или на баба и дядо. Бягството и отстъплението са невъзможни и сме изправени пред собствените си демони и пред тези на нашия партньор и деца. Това е един от най-големите подаръци на карантината – да подобрим общуването, което е сред основните фактори за щастие и за добро партньорство и родителство. Всъщност е най-важният фактор. Към конкретния въпрос, порасналият човек-родител не си изкарва нищо на децата. Твърде често хората стават родители преди да са пораснали самите те, преди да са осмислили своите травми и преодолели поне донякъде вярвания, навици, поведение и роли, които им пречат да се свързват с другите, без да компенсират липсите си. Децата нищо не ни дължат, ние сме тези, които имаме отговорност към тях да бъдем добри родители и да бъдем полезни за тяхното израстване в самостоятелни и достойни личности. Ние сме тези, които се предполага да имаме капацитета да осъзнаваме и овладяваме емоциите си, за да можем да разрешаваме конфликтите по конструктивен начин. Да, дори и клишетата са верни.

Прочетете цялата статия от Надежда Йосифова ТУК